Драги ми Смехурко… (Антология на хумор за деца) Т.1

Антологията подбира най-ценното от класическото наследство на Васил Ив. Стоянов, Стоян Дринов, Цоню Калчев, Ран Босилек, Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Дора Габе, Калина Малина. Тук намират място и малко известни или съвсем непознати на няколко поколения читатели творци – Йордан Стубел, Александър Спасов, Георги Стоянов, Симеон Адреев, Никола Монев, Никола Никитов. Много от творбите не са влизали в авторски книги, а само в сборници и в детския периодичен печат. С този обхват (от Петко Р. Славейков до Константин Константинов) тя е първа по рода си.
Антологията е предназначена за широк кръг читатели, за всеки, който търси детето у себе си.

Сърдитият Петлан
   Разсърдил се е Петлан войвода, че не му било нещо по сгода: че си намерил три перушинки, с три кокошинки като калинки.
Скокна, разпъди всички кокошки, както кълвяха жито и трошки, па си наметна гуня хайдушка и си препаса сабя и пушка.
През поле ходи, гребен размята, ломи гората, тресе земята, кълве врътига и комунига, па се надига, та кукурига. Забягнаха ми вълци, лисици, дребни гадинки, крилати птици, една остана баба Мецана и тя застана и тъй подхвана:
– Стига бре, Петльо, стига бре, лудо! Нийде го няма твоето чудо!
Петлан се спрепна, па и отвърна:
– Сбирай си, Мецо, дългата бърна! Бягай, пази се, да ти не клъвна мечата глава дебела, тръвна! Да не те с тежки шпори намуша, да ми не паднеш тук, под ботуша, че ще ми станеш на тънка пита, бита, пребита, насред пробита!

Асен Разцветников

27 януари 2015