Родна стряха. Стихотворения за деца / Ран Босилек

Книгата е част от поредицата „Библиотека на ученика“ на издателска къща „Скорпио„.

Поредицата „Библиотека на ученика“ е създадена в помощ на ученика от 1. до 12. клас на българското училище. Тя включва произведения от български и чуждестранни автори, изучавани в програмата по Български език и литература, както и други известни творби на български и световни автори. Книгите, които представяме пред младите читатели, са предназначени за работа в клас, за четене през учебната година и за лятно четене през ваканцията.
Ран Босилек остави богато и ценно литературно творчество – поезия и проза. Стихотворенията и приказките му, както и историята му, както и историята за дружината на Патиланците, отдавна са част от класическото наследство на нашата литература за малките. За сравнително продължителния си живот Ран Босилек създава неголям брой стихове – те са включени в пет отделни стихосбирки. Този факт говори твърде красноречиво за рядката взискателност на поета към собствените му поетични творби. Затова почти всички негови стихове носят белега на неподправеното вълнение, в тях откриваме една преживяна и поетична мисъл. Едни от стиховете на Ран Босилек са посветени на обичта към родния дом и език, други на красотата на природата, трети на неукротимите детски немирства, на игрите и премеждията. Повечето от тях са ведри, жизнерадостни, закачливи – такива са „Какво мразя“, „Игра“, други носят малко тъга – „Я кажи ми“. Но стиховете на Ран Босилек не трябва да бъдат разглеждани нито тематично, нито по тон – защото основното и обединяващото в тях е простотата и съвършенството на поетичната фраза, чистотата на внушението. Върхове в поетичното творчество на Ран Босилек са двете му стихотворения: „Родна реч“ и „Родна стряха“. Те привличат читателя със съдържателната, сърдечна изповед, със звънкия стих, с яснотата на поетичната мисъл. Тези стихове учат децата вече десетилетия на звучна и ритмична реч, на искрена привързаност към родния дом, на патриотизъм.
Я кажи ми

Я кажи ми, облаче ле бяло,
отде идеш, де си ми летяло?

Не видя ли таткови ми двори
и не чу ли майка да говори:

„Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хляб депило?“

Ти кажи ѝ, облаче ле бяло,
че жив и здрав тук си ме видяло.

И носи ѝ от мен много здраве.
Много мина, мъничко остана.

Наближава в село да се върна,
да се върна – майка да прегърна.

Ран Босилек

 

22 юни 2016