В памет на Васил Левски

С поетично-музикална програма в изпълнение на възпитаници на Начално училище „Илия Р. Блъсков” отбелязахa 147-годишнината от обесването на Апостола на свободата – Васил Левски.

Под наслов „В памет на Апостола”, с песен и слово второкласниците от IIв клас с класен ръководител Марияна Венкова припомниха делото на българския национален герой. Представени бяха и кратки документални филмчета за живота и делото на Васил Левски и за родната му къща в Карлово, днес къща музей „Васил Левски”.

Васил Иванов Кунчев е роден в Карлово на 18 юли 1837 г. Учи в родния си град, а след това и в Стара Загора. През 1858 г. се замонашва под името Игнатий, а година по-късно е ръкоположен за йеродякон в карловската църква „Св. Богородица”.

През 1862 г. Васил Кунчев заминава за Сърбия и постъпва в Първата българска легия на Георги Сава Раковски. В този период получава и прозвището Левски заради „лъвския” скок, с който успява да прескочи голям трап. Според други прозвището му е дадено заради непрестанно проявяваната от смелост. След разпускането на легията Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.

От 1864 до 1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, но в същото време започва организацията на патриотични дружини, с които да бъде подготвено въстание в поробените български земи. През 1867 г. Апостолът е знаменосец в четата на Панайот Хитов. През следващата година се прехвърля в Сърбия, където се включва във Втората българска легия. Тогава е заловен и затворен в Зайчар, а неуспехите на четническата тактика го водят до идеята, че революционната дейност трябва да бъде прехвърлена на българска земя. Левски смята, че трябва да бъдат изградени революционни комитети, които да се превърнат в основа на въстаническата дейност. Така той започва обиколки из страната за изграждане на вътрешната революционна мрежа, а в края на април 1872 г. е първото Общо събрание на Българския революционен комитет.

След усилена революционна дейност на територията на цяла България на 27 декември 1872 г. Левски е заловен край Къкринското ханче. Отведен е на разпит в Търново, а след това е изправен пред съда в София. Присъдата е смърт чрез обесване и е потвърдена лично от султан Абдул Азис. Изпълнена е в покрайнините на София на 6 февруари по стар стил (18 февруари по нов стил) 1873 г.

19 февруари 2020