Леда Милева е автор на стихотворения, гатанки, приказки, разкази, театрални и радио-пиеси за деца, преведени на английски, арабски, немски, полски, румънски, руски, турски, унгарски, френски, чешки, японски и други езици. Пише статии по проблемите на литературата, превода, международното културно сътрудничество, телевизията, политиката, възпитанието на децата и други. Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия и на класическа и съвременна проза от английски език.
Издала е повече от 30 книги със стихотворения и поеми за деца, между които: Заю на разходка (1946); Няма време (1949); Мустакатият Иванчо (1959); Влакче през града (1960), Пътечките на дъгата (1964), Цветни приказки (I издание 1969, IV преработено издание 1999); Черно фламинго (1978), Как идва денят (1982), Къде е хоботът на слона (1989), Приказка за трите лисички (1998); Карнавал в гората [избрано] (2003); сборниците с пиеси Когато куклите не спят (1973) и Златоперко (1980).
Носител на орден Стара планина Първа степен (2006).
Шарл Перо е френски писател, роден на 12 януари 1628 година в Париж, в прочуто и уважавано семейство. Завършва право и е назначен като висш служител в двора на Луи XIV. Днес е известен най-вече с приказките си в проза и стихове, сред които Спящата красавица, Синята брада, Котаракът в чизми, Пепеляшка, Малечко Палечко, Червената шапчица, Магарешката кожа и други. Героите му са познати в цял свят. Шарл Перо не само развлича и забавлява децата с приказките си, но и се стреми да ги предпази от злини и пороци и да им помогне да станат смели и съобразителни. Всичките му приказки завършват с нравоучителни стихове. През тази година се навършват 385 години от рождението на един от най-известните разказвачи на приказки – Шарл Перо. Той е роден на 12 януари 1628 година в Париж, в прочуто и уважавано семейство. Завършва право и е назначен като висш служител в двора на Луи XIV. Днес е известен най-вече с приказките си в проза и стихове, сред които Спящата красавица, Синята брада, Котаракът в чизми, Пепеляшка, Малечко Палечко, Червената шапчица, Магарешката кожа и други. Героите му са познати в цял свят.
Ран Босилек е известен български писател, поет и преводач. Сред най-известните му произведения са “Патиланци“, “Родна стряха”, “Косе босе”, “Я, кажи ми облаче ле бяло” и много други. Но всички сме учили, че “Ран Босилек” е псевдоним – всъщност истинското име на автора е Генчо Станчев Негенцов. Роден е на 26 септември 1886 г. в гр. Габрово. Баща му бил занаятчия и опълченец в Освободителната война. Ран Босилек имал двама братя и две сестри, като всички получават висше образование – единият му брат е известният професор по педагогика д-р Христо Негецов, а другият се казвал Никола Негецов – физик и метеоролог. През 1904 г. Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово. В продължение на няколко години след това работи като учител. За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение “На косичка”, което било публикувано в списание “Светулка” през 1906 г. Когато решава да учи за висше образование, отива в Софийския университет, където от 1908 до 1910 г. следва Славянска филология. Няколко години след това завършва право с докторат в Брюксел, Белгия. Намира си работа като адвокат, но любовта му към децата била толкова голяма, че той решил да продължи да пише за тях. Така Ран Босилек става редактор в списание “Светулка”, а след това и във вестник “Врабче”. Редактор е и в издателство “Хемус”, където се издава списание “Детска радост” – едно от най-известните детски издания в България. Авторът на “Родна стряха” е членувал в Съюза на българските писатели и е бил председател на Дружеството на детските писатели. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Така съвсем заслужено през 1932 г. книгата “Неродена мома” с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов (издателство “Хемус”) печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел. Творчеството на Ран Босилек е известно с това, че се съчетават лирика и прозаика – нещо, което се среща рядко. Огромният обем произведения за деца се представя от десетки издания и често в сборници.
Какво бихме правили всички почитатели на научната фантастика, ако не беше Жул Верн? Френският писател е смятан от мнозина за бащата на този жанр и с право – неговите романи предвиждат събития като излизането на човека в Космоса, подводниците, летящите машини…
Жул Габриел Верн е роден на 8 февруари 1828 г. в Нант, Франция. Той е най-голямото от петте деца на Пиер Верн, преуспял адвокат, и Софи Алот. Жул Верн и по-малкия му брат Пол са изключително близки през целия си живот. Като момчета те обичат да четат в различни списания за пътешествия и да си фантазират за такива. Увличат се по кораби, искат да станат моряци. На дванайсетгодишна възраст Жул Верн успява да се качи на един кораб, който заминава за Карибските острови, обаче баща му го сваля на следващото френско пристанище. Влечението към мореплаването Жул Верн наследява по майчина линия – майка му е от известна фамилия на корабостроители и морски капитани.
Романите на Жул Верн бързо печелят огромна популярност по цял свят. Авторът няма образование на учен, нито опит като пътешественик, но отделя много време за проучване на материала за своите книги. Жул Верн се опитва да представя реалистично дори и най-малките подробности. Например, „Осемдесет дни около света“ (1873) (Le tour du monde en quatre-vingts jours) се базира на реалното пътешествие на американеца Джордж Франсис Трейн. Разбира се, когато логиката на сюжета противоречи на постиженията на тогавашната наука, Жул Верн не робува на стриктното придържане към фактите. Например, „Пътуване до центъра на Земята“ (1864) (Voyage au centre de la terre) описва експедиция в кухата вътрешност на Земята и от гледна точка на съвременната геология има редица слабости, а в „Хектор Сервадак“ (1877) (Hector Servadac) една комета отнася Хектор и слугата му и те правят пътешествие през Слънчевата система, като освен това откриват, че кометата е откъснала и парче от скалата на Гибралтар, на което двама англичани играят шах. Понякога въображението на Жул Верн противоречи с научните факти. Например, в „От Земята до Луната“ (1865) (De la terre a la lune) гигантско оръдие изстрелва героите в орбита.
Съвременните учени биха казали на Жул Верн, че първоначалното ускорение би убило пътниците в снаряда. (Идеята за оръдие, изстрелващо космически кораб е използвана преди Жул Верн, още през 18-ти век, а преди това Сирано дьо Бержерак, в „Пътешествия до Луната и Слънцето“ (1655) използва ракета за космическото пътешествие). В „Двадесет хиляди левги под водата“ (1870) (Vingt mille lieues sous les mers) Жул Верн представя един предшественик на съвременните супергерои – капитан Немо. Неговата подводница „Наутилус“ (носеща името на парната подводница на Робърт Фултън), вдъхновява много изобретатели. Първата подводница, задвижвана изцяло с електрическа тяга, е построена през 1886 г. и е кръстена в чест на подводницата на капитан Немо.
Ханс Кристиян Андерсен е роден на 2 април 1805 г. в град Оденсе, Дания. Пише романи, пътеписи, разкази и стихове, но световна слава му донасят приказките. Само 12 от всичките 156 са изградени върху народни предания. Останалите са не само авторски, но са силно повлияни и от личния му опит. До края на дните си той не изгубва способността да разказва просто и ясно по детски и да рисува леки и достъпни образи и картини. Всички познаваме неговите герои – Грозното пате, Палечка, Снежната кралица, малката Ида и храбрия оловен войник. Днес приказките му с преведени на над 60 езика.
Ангел Каралийчев е български писател и преводач, известен със своите разкази и книги за деца. Роден е на 21 август 1902 в гр. Стражица. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства. Повече от четиридесет години пише разкази, приказки и повести за деца. Една от най-обичаните му книги е “Приказен свят”. За нея през 1974 г. Каралийчев получава от Международния съвет за детско-юношеска литература Почетна грамота на името на Андерсен и е вписан в почетната книга ” Х. Кр. Андерсен”.
Михаел Андреас Хелмут Енде е немски детски писател, прочут с произведенията си „Момо“ и „Приказка без край“, преведени на повече от 40 езика. Роден е на 12 ноември 1929 г. в град Гармиш-Партенкирхен, Германия. Детството му преминава тежко, тъй като съвпада с Втората световна война. След края ѝ посещава театрално училище. Интересува се от режисура и филмова критика. Творбите му са преведени на десетки езици. Тайната на успеха му се крие в способността на Енде да създава странни, необичайни светове, разкриващи нови и неочаквани значения за хората и техния живот. Както и в това, че когато човек чете негови произведения, той разпознава в някой от героите самия себе си. Първият му голям литературен успех е романът „Джим Копчето”, който му е донесъл Националната награда на Германия за детска литература и място в Почетната листа на Малката Нобелова награда – медала „Ханс Кристиян Андерсен”. В Детския отдел на библиотеката може да намерите книгите му: „Приказка без край”, „Момо”, „Сатанархеолъжалкохолистичният пунш на желанията“, „Училище за вълшебства и други истории”, „Джим Копчето”.
В края на тази седмица приказните феи на Детски отдел гостуваха на малчуганите от ДГ “Пролетна дъга”. С децата разговаряхме за пътя на книжката, докато пристигне в нашите ръце и четохме приказки с поука. Малките ни приятели ни поздравиха със стихчета и песнички и ни дариха с много усмивки, прегръдки и снимки. Благодарим за топлото посрещане и до нови срещи!
