Карло Колоди е роден 24 ноември 1826 г. във Флоренция. Колоди е псевдоним – име на красиво градче в Италия, в което е родена майката на писателя.
Дълги години е работил за вестници и списания. Писал е и комедии.
За деца започва да пише на стари години. Най-напред превел от френски език приказките на Шарл Перо (1875). След това написва „Джанетино”, „Дребосък”, „Пътуване из Италия на Джанетино”, „Географията на Джанетино”, „Граматиката на Джанетино” и други, които имали извънредно голям успех.
В творчеството си Колоди се стреми да даде на децата по своя забавен начин знания и поуки. Рисува детето такова каквото е в действителност – не образец на съвършенство или въплащение на злост и вироглавство, а весел и здрав немирник, който има много недостатъци, но има и много добри качества.
През 1880 г. излиза „Пинокио” и оттогава насам книгата не излиза от топ 10 на най-четените детски книжки по света.

Иван Вазов е български поет и писател, наричан често „Патриарх на българската литература“. Роден е на 9 юли 1850 г. в гр. Сопот, първият син в семейството на средно заможен търговец. От малък проявява интерес към литературата и чуждите езици. В наследство оставя едни от най-известните произведения на българската възрожденска литература – романа „ Под игото”, повестите „Немили недраги” и „Чичовци”, много стихотворения и пътеписи. За деца Иван Вазов издава само една стихосбирка – „Стихотворения за малки деца” през 1883 г.

Елин Пелин се ражда под името Димитър Стоянов на 18 юли 1877 година като най-малкия от единадесетте деца в семейството. Израства в среда, където образованието било на особена почит. Баща му редовно носел книги от пазара в града, където продавал вар. В домашната му библиотека били „Рибният буквар“, „Под игото“ и съчиненията на Христо Ботев и Любен Каравелов. Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София (1890 – 1891, първи гимназиален клас), Златица, Панагюрище и Сливен (1892 – 1894, където завършва днешните 5 и 6 клас).
Не завършва гимназия; страстно се увлича в четене, основно опознава българската и руската литература. Учител е в Байлово (1895-96). От есента на 1899 се установява в София. Библиотекар е в Университетската библиотека (1903-07), командирован в Нанси, Франция (1906-07), пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910-16), уредник в къщата-музей “Иван Вазов” (1924-44). Сътрудник на многобройни списания. Редактира и списва почти сам сп. “Селска разговорка” (1902-03). Участва в редактирането на в. “Българан” (1904-09), в. “Развигор” (1921-27, 1937), редактира детските списания “Веселушка” (1908-10), “Чавче” (1913-14), “Светулка” (1904-44, 1945-47), в. “Пътека” (1933-36); член на редколегията на в. “Септемврийче” (от 1945). Председател на Съюза на българските писатели през 1940.
Елин Пелин започва да пише още като ученик на село. През 1885 обнародва първите си творби: в сп. “Войнишка сбирка” разказа “Мило е отечеството”, в ученическото списание “Извор” разказа “На майчин гроб”, стихотворенията “Зима” и “Привет”. Под стихотворението “Тихи тъги” (ноем. 1897), отпечатано в сп. “Български преглед”, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: “Напаст божия”, “Ветрената мелница”, “На оня свят”, “Гост”, “Андрешко”, “Пролетна измама”. Автори е на: сборника “Пижо и Пендо” (1917); повестта “Гераците” (1911); втората си повест “Земя” (1922). През 1928 издава сборника “Черни рози”; сборника “Китка за юнака” (1917); книгата “Аз, ти, той” (1936); “Под манастирската лоза” (1936).
През 20-те и 30-те г. Елин Пелин пише предимно за деца – лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи 2 части – “Ян Бибиян” (1933) и “Ян Бибиян на Луната” (1934), на книгите “Златни люлки” (1909), “Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса” (1918), “Гори Тилилейски” (1919), “Сладкодумна баба” (1919), “Правдата и кривдата” (1920), “Песнички” (1927), “Поточета бистри” (1931), “Приказки и басни” (1949) и др.
Произведенията на Елин Пелин са широко известни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика. Други псевдоними, които е използвал са: Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина и др.

Дора Габе е родена на 28 август 1888 год. в гр. Добрич. Детските си години е прекарала в близкото до Добрич селище Харманлък, където баща й, известен общественик и публицист, емигрант от Русия купил свое имение. След гимназия в Добрич и Варна Дора Габе продължила образованието си в Женева и Гренобъл.
Дора Габе е една от най-известните ни поетеси за възрастни, но тя е любима авторка и на българските деца. За тях е написала чудесни книжки в стихове и проза като: „Звънчета”, „Най-обичам”, „През нашите очички”, „Звездица за тебе”, „Врани неразбрани” и много други. Книгите й са изпълнени с много обич към децата и семейството, истината и доброто.

Джоан Роулинг е британска писателка с история, която може да разтърси всеки и да накара всеки да повярва, че съществуват вълшебства.
Тя е родена на 31 юли 1965 г., в семейство, което я обича безкрайно много. Нейната майка всяка вечер и чете приказки, близка е с по-малката си сестра Даяна, с която прекарва детските си години, а баща и е човек, който държи тя да се занимава с нещо, което ще й докарва стабилни доходи, за да може да живее добре.
За разлика от баща си Джоан има съвсем различни планове за бъдещето – иска да стане писателка. Кандидатства в Оксфорд, но не е приета и след настояване на нейните родители завършва езици. Малкото момиченце в нея обаче все още бленува да стане писателка, тя не иска да си изкарва прехраната с това, но това е нейната страст и я следва с цената на всичко.
Роулинг започва да пише историята за Хари Потър съвсем случайно, докато пътува във влак, връщайки се от поредното, неуспешно интервю за работа. Тя сънува гората, в която като малка си е играела на магьосница със сестра и Дай и приятелят им Иън Потър, от където може би идва и името на главния герой Хари.
Още непознатата писателка показва за пръв път произведението на Даяна, която я насърчава да го довърши, защото е запленена от историята и вярва, че по-голямата и сестра ще успее да сбъдне мечтата си.
По-късно с много упоритост от страна на нейния агент, който казва на издателство „Блумсбъри”, че: „това е една от онези книги…”, те издават първата книга от поредицата „Хари Потър и философският камък”, като единствено променят името на авторката от Джоан Роулинг на Джей Кей Роулинг, тъй като е по-лесно когато всички мислят, че си мъж.
Днес „Хари Потър” е глобален бранд, оценяван на около 21 милиарда долара. Поредицата, съдържаща 4 195 страници, е преведена на 75 езика.

Виктор Самуилов е български писател и поет, преводач от руски език и сценарист. Роден е на 10 май 1946 г. в гр. София. Автор е на множество книги за деца и възрастни, хумористична проза и поезия, съавтор на детски читанки.
През 2004 г. получава наградата „Петко Рачов Славейков“ за цялостен принос в детската литература. През 2007 г. е удостоен с наградата на Международния център за югоизточна европейска литература за деца и юноши.
Автор е на поетичните книги за деца: „Безсърдечен грамофон“ (1982), „Домашно море“ (1983), „Ей така“ (1987), „Между нас да си остане“ (1989), „Вдън прогледния мрак“ (2001), „Ние мушмороците“ (2004), „Опако дете“ (2005), „Чудовище вкъщи“ (2009), “През девет локви в десета” (2011)

Антоан дьо Сент-Екзюпери е френски писател и авиатор, роден на 29 юни 1900 г. в старо френско, благородническо семейство. По-голяма част от младостта си Антоан прекарва в Лион и Санкт Мориц дьо Реманс. Именно в Санкт Мориц той открива другата голяма страст на живота си — авиацията. Загива трагично в разузнавателен полет през 1944 г. Автор е на известната на всички философско-поетична приказка „Малкият принц”, както и на още няколко романа за възрастни: „Южна поща”, „Нощен полет”, „Земя на хората” и др.

Лиман Франк Баум (15 май 1856 г. – 6 май 1919 г.) е роден в градчето Читенаго, щата Ню Йорк. До четирийсетата си година сменя много професии – печатар, търговец на марки, служител, фермер, собственик на театър, актьор, журналист, продавач на глинени съдове и фойерверки. Първата му книга за деца с цветни илюстрации на художника Уилям Денслоу излиза през 1897 г. Следващата им книга, появила се през 1900 г., е романът „Вълшебникът от Оз”. Дори днес, повече от век след публикуването й, тя остава един от върховете в световната класика за деца. През 1904 г. излиза продължението на романа – „Страната на Оз”.

Атанас Василев Джавков, с литературен псевдоним Борис Априлов, е български писател, хуморист и драматург, известен със своите разкази, пиеси и филми, но най-много със своите творби за деца.

Атанас Джавков е роден на 21 март 1921 г. в град Малко Търново, България, където семействата на родителите му са намерили убежище след прогонването на българите от Източна Тракия, Турция. Семейството на баща му е живяло заможно в Лозенград, а майка му Нанка Джебкова е неграмотно сираче от селско семейство. Скоро след раждането му семейството се премества в Бургас, където се ражда брат му Георги Василев Джавков. Учи в Бургас и още в гимназията публикува разкази, фейлетони и стихотворения в местните вестници. В 1945 година се жени за Шела (Рашел) Аврам Коен (6 май 1918 — 9 февруари 1996). Живеят заедно до края на живота си, имат 2 дъщери – Джина Василева — художничка (15 ноември 1945) и Лора Василева — писателка (30 май 1950 – 9 февруари 1991). През 1947 година е поканен от Радой Ралин да работи във вестник „Стършел” и семейството се мести в София.

В 1956 г. заедно със съпругата си посещава Лондон и Западна Европа в частно пътуване, което му струва кариерата във вестник „Стършел“. Анонимно писмо го набеждава, че е английски шпионин, пее шлагери от английски и американски филми и пътува до Лондон. Предупреден навреме от тогавашния главен редактор на вестника Димитър Чавдаров — Челкаш, Априлов подава оставка преди да бъде уволнен, и впоследствие — попаднал в черните списъци на неблагонадеждните — почти не работи на заплата, а се издържа изключително с писателска дейност.

Леда Милева е автор на стихотворения, гатанки, приказки, разкази, театрални и радио-пиеси за деца, преведени на английски, арабски, немски, полски, румънски, руски, турски, унгарски, френски, чешки, японски и други езици. Пише статии по проблемите на литературата, превода, международното културно сътрудничество, телевизията, политиката, възпитанието на децата и други. Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия и на класическа и съвременна проза от английски език.

Леда Милева е родена в София на 5 февруари 1920 година. Дъщеря е на Милица (Мила) и Георги (Гео) Милеви.

Издала е повече от 30 книги със стихотворения и поеми за деца, между които: Заю на разходка (1946); Няма време (1949); Мустакатият Иванчо (1959); Влакче през града (1960), Пътечките на дъгата (1964), Цветни приказки (I издание 1969, IV преработено издание 1999); Черно фламинго (1978), Как идва денят (1982), Къде е хоботът на слона (1989), Приказка за трите лисички (1998); Карнавал в гората [избрано] (2003); сборниците с пиеси Когато куклите не спят (1973) и Златоперко (1980).

Носител на орден Стара планина Първа степен (2006).